Тази нощ сънувах Честър. Познах го, въпреки че не беше мишка, а човек. Същевременно не беше човек, а мишка - стряскаше се при всяко леко проскърцване на врата, носеше сиви дрехи, предпочиташе мрачни и глухи места (или просто все се озоваваше на такива, така и не се разбираше от съня). Знам само, че мишките малко се страхуваха от него, беше твърде човек за тях. Твърде голям, тромав, безопашат. Хората направо го презираха, тъй като са по-крайни от мишките. За тях пък беше твърде незначителен, непривлекателен, очите му се движеха твърде бързо - това понякога стряскаше хората. Една от малкото реакции, различни от безразличие, които Честър получаваше в съня ми. На мен ми стана мъчно за него, струваше ми се несправедливо да носи вината на това, че е заседнал между видовете. На никой друг не му се струваше така, защото никой не виждаше нещата отстрани, за останалите Честър беше полупрозрачен, почти невидим. Но в моя сън той беше Главен и затова аз виждах. Виждах го как сутрин става леко обнадежден, зареден с хилядите цветни сънища, които си личеше, че е изсънувал през нощта. Цветни, не сиви като дрехите и кожата му. Затова се обличаше само в сиво, страхуваше се, че ако е толкова цветен отвън, колкото е в главата му, ще се пръсне. Не беше сигурен дали е здравословно. А Честър, такъв какъвто го видях тази нощ, се интересуваше от здравето си, искаше да живее дълго. Виждах го как върви по улиците, разминава се с другите, цветните, не-мишки хора и все се кани да им каже нещо, но е възпитан да не прекъсва чужди разговори. А и не беше сигурен дали ще му е така интересно да говори с тях, колкото да говори със себе си. От време на време по някоя мишка се подаваше от шахтите и го поглеждаше, усетила за кратко, че нещо ги свързва, но човешките крачки са големи, а мишките са малки, така че до разговор така и не се стигаше. Честър сигурно работеше нещо, но в съня ми дотам не се стигна. Нали знаете как когато сънуваш прескачаш направо от едно място на друго, от едно време в друго... или само при мен е така? Винаги съм се чудела дали прескачаш най-скучните неща или най-интересните. Не виждах Честър да работи. Виждах го как вечер пише стихове, красиви стихове, живи и отразяващи един свят, който очевидно не харесваше и не приемаше Честър, но затова пък го вдъхновяваше. Стихове като тези, които Честър пишеше в съня ми никой жив или умрял поет не е писал. Но веднага след като ги завършеше го виждах как прави от страниците на тетрадката (с тесни и широки редове - другите му бяха скучни) хартиени самолетчета и ги пуска през прозореца. Не виждах дали някой някога изобщо е прочел негов стих. Хората, които се разхождаха под прозореца му бяха твърде цветни (отвън), за да проявят интерес към неидентифицирани летящи стихове. Виждах как вечер Честър си ляга с хиляди неизсънувани сънища, чакащи да бъдат сънувани точно от него, защото само той щеше да им се зарадва. Такива сънища, истински, живи, качествени не ходеха при цветните хора, чакаха на опашка (като миша опашка) за главата на Честър. Само той беше достатъчно сив отвън, за да е толкова цветен отвътре.
По някое време се събудих и забравих целия си сън. А бях сигурна, че си е заслужавал да се разкаже. Може и да е бил такъв.